Понякога имам нужда просто от любов. Несебична, нехазартна и съответстваща... на всичките ми нужди. Простичка любов. Горчива и силна като двойно експресо. Чиста, освежаваща, отровна. Толкова близо до болката и толкова далече от нея. Десерт, който да погълна на две големи хапки, а после неусетно да оближа пръстите си. Полепнали зрънца наслада , скърцащи под зъбите. Да остана сита, но жадна. Укротена, но недостатъчно. Стоплена - напълно. И с другите разпилени парчета да скърпим завесата. Да се крием и намираме, живеем и умираме по малко, напомнящо години. Всеки ден. И нощем под звездите - тогава само да живеем. Загърнати с нежност, под арка от небесни лампички. Спящи в мъгла от заскрежени думи, будещи се в пламък от топящи се желания. Под крилото на вечност, смутила всички описания. Вечност, въплатена в броени мигове - съвършени, но крехки "сега".
Никой не може да отнеме, измени или обърка чувството без капка кръв. Печат с мои инициали. Отново бягам. В просъница, дълбоко нежелана и от себе си. Тръгвам, без да се сбогувам. Неизляните сълзи посявам в шарени саксийки, пренаредила рафтове и мисли. Нови идеи за стари изложби. (Промоционална чаша празнота за всички първи и последни "след") Арт фантазии и погрозняла реалност, примесени в общи спомени. Ще стъпча плодовете им в изблици на яд, ще впрегна изветрелите съждения в лоши примери. Ще се гордея с тях и същевременно ще ги презирам. Колкото света и свойто отражение. Защо избрахме да се създадем такива -нелогични и безумни?. Взаимно и нарочно разрушавайки се. От страх и по инерция. Дишащи на пресекулки, уморени, бързащи назад , засилващи се неочаквано... само и само да не паднем. Само и само да паднем. Вина - непотребно и излишно чувство - check... again.
Понякога любовта има нужда от мен. От искреност и непревзети думи. Премерени мистерии и очаквания. Изисква и заставя, за да подари. Очите й, преливащи от обещания ме молят да остана, да не тръгвам, да не се страхувам, да спра да отброявам крачките. Прелитащи секунди покрай мен, думи и значения, заглавия и дефиниции...Молят ме да забравя всяко преди, за да запомня съвършените сега и да им отстъпя място.. Да не знам. Веднъж да не знам и просто да бъда.
Най-трудните неща звучат най-лесно. Най-лесното изглежда трудно. Опасно ли е да им размениш местата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар