.

Виждам се безформена в ума ти. Скроена от лениви впечатления, приглушени светлини и полуусмивки. Едва прозряна и намерена, изтекла като пясък през ситото на памет, зажадняла за обрати.

Виждам се и мъничка, и бледа... като догарящ пламък на отминала неопределимост. Незапомнена, но незабравена. Безименна, но съдържателна. Книга без корица, лаконично притегателна в стила си. Истинна, измамна. Далечната позната на сърцето ти, изгубила се в преките между двата края на  света.
Виждам те у себе си зареян, гмурнал се до дъното, с опасно привършващ кислород. Упояващ, призрачен покой, надвикващ противоречията си. Сюрреалистичен образ в преливащи краски. Просмукан от вакуума на вечните съмнения, скрепващ копнежите си с ченгелчета от страстни стенания. Претърсващ недрата на душата си с детски ентусиазъм и суров консерватизъм. Отдадено влюбен, но и  разсъдливо претеглящ разкривените си от нетърпение мастилени мисли. Претопил гениалността си в цинизъм, а нежността – в нагарчаща меланхолия.

Виждам те препускащ през чертите им... нескритото им обожание, възхита и безсилен гняв. Проницателен зрител в премалялата си будност... Пренаситен, отегчен, отхвърлящ и безсрамно груб в милостта си. Обладаващ и събличащ манипулаторския си талант и ефирните създания в сатенените им чаршафи.
Гадая острите завои на личността ти. Познавам махмурлука от излетите на екс в гърлото горичиви галони скръб. Натрошените очаквания и изтезаваната невинност.
Стотна след стотна... все по-различни, недокосналите ни се безразличия посрещат бурите. Приведени, горди или арогантно безумни. Отдръпващи се и прииждащи на талази чувства с причудливи форми и имена. Два съвършено чужди типа любов към болезненото великолепие на мига. Общият миг, видян през призмата на алчния естет.
Аз в теб и ти в мен. Рядко и за малко, в прелитащи секунди споделеност. Свеж, пролетен парфюм, кисел полъх на ирония.
Аз в теб - по-невидима от точица, бучка захар в следобедното ти кафе. Онези две зрънца пясък в моя къс от дланта ти под прежурящото слънце. Прогарящи плътта ти, за да изстинат отново. И още по- мъртвешки хладни да заличат безформеното ми привидение от огледалото на душата ти.
Ти в мен - идеал и безнадеждност. Чудеса и отчаяние. Нестихващо вдъхновение и малки дозички омраза. Крепост от грозна, черна тъмнина, зад която тихо, но напевно дремят най-красивите пейзажи, незизживените ми възторзи и непролятите щастливи сълзи.
Аз. Ти. Толкова всичко и толкова нищо. С невидимо “и” по средата…

Love is like a sin, my love...for the ones that feel it the most

Понякога имам нужда просто от любов. Несебична, нехазартна и съответстваща... на всичките ми нужди. Простичка любов. Горчива и силна като двойно експресо. Чиста, освежаваща, отровна. Толкова близо до болката и толкова далече от нея. Десерт, който да погълна на две големи хапки, а после неусетно да оближа пръстите си. Полепнали зрънца наслада , скърцащи под зъбите. Да остана сита, но жадна. Укротена, но недостатъчно. Стоплена - напълно. И с другите разпилени парчета да скърпим завесата. Да се крием и намираме, живеем и умираме по малко, напомнящо години. Всеки ден. И нощем под звездите - тогава само да живеем. Загърнати с нежност, под арка от небесни лампички. Спящи  в мъгла от заскрежени думи, будещи се в пламък от топящи се желания. Под крилото  на вечност, смутила всички описания. Вечност, въплатена  в броени мигове - съвършени, но крехки "сега".

Никой не може да отнеме, измени или обърка чувството без капка кръв. Печат  с мои инициали. Отново бягам. В просъница, дълбоко нежелана и  от себе си. Тръгвам, без да се сбогувам. Неизляните сълзи посявам в шарени саксийки, пренаредила  рафтове и мисли. Нови идеи  за  стари изложби. (Промоционална чаша празнота за всички първи и последни "след") Арт фантазии и погрозняла реалност, примесени в общи спомени. Ще стъпча плодовете им в изблици на яд,  ще  впрегна изветрелите съждения в лоши примери. Ще се гордея с тях и същевременно ще ги презирам. Колкото света и свойто отражение. Защо избрахме да се създадем такива -нелогични и безумни?. Взаимно и нарочно разрушавайки се. От страх и по инерция. Дишащи на пресекулки, уморени, бързащи назад , засилващи се неочаквано... само и само да не паднем. Само и само да паднем. Вина -  непотребно и излишно чувство - check... again.

Понякога любовта има нужда от мен. От искреност и непревзети думи. Премерени мистерии и очаквания. Изисква и заставя, за да подари. Очите й, преливащи от обещания ме молят да остана, да не тръгвам, да не се страхувам, да спра да отброявам крачките. Прелитащи секунди покрай мен, думи и значения, заглавия и дефиниции...Молят ме да забравя всяко преди, за да запомня съвършените сега и да им отстъпя място..  Да  не знам. Веднъж да не знам и просто да бъда.

Най-трудните неща звучат най-лесно. Най-лесното изглежда трудно. Опасно ли е да им размениш местата?